Здравей, Единако!
Здравей, Единако!
Като хлапе надничаш зад вратата.
А си голямо момче.
Във косите ти - слънце и вятър.
Във очите - усмивка
и тръпка,
и искане.
Как разиграваш театър...
Могат да ти завидят и големите майстори.
Влез и седни. Не говоря нахалост.
А и ти не ми сваляй звездите.
Нека светят отгоре.
Стига ми смехът във очите ти
как на мен ми говори.
Нека утрото спира в твоя следобед.
Ти във свойта квартира
още пазиш моите спомени.
Ще почакам. Аз мога.
Яхвай коня и дишай.
Крия те във картини
с цветове и двустишия...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Маринова Все права защищены
