2.03.2005 г., 22:31

Здравей Любов

1.6K 0 3

Здравей, Любов! Днес пак те срещам.
Завърнах се от дългия си път.
Сега готова съм да споделя със теб частица
от туй, що ти запали в мойта гръд.

Здравей, Любов! Днес пак те срещам,
а сякаш никога не съм си тръгвала от теб.
Заминах, себе си за да потърся,
както пътят верен търси се от скитник клет.

Здравей, Любов! Сега съм тук.
Готова ли си пак да ме приемеш
и всичко туй, що някога от теб отнех,
обратно пак за себе си да вземеш?

О, Любов, тъй силно те желая!
Копнея само мене да прегръщаш,
да ме изпиваш цялата с очи,
а после пак при мене жадна да се връщаш.

Сълзите си от вчера в шепи сбрани подарявам -
на теб Любов, единствена и тъй красива.
Себе си изцяло ще раздавам,
за да бъдеш отново щастлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Божкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....