Mar 2, 2005, 10:31 PM

Здравей Любов

  Poetry
1.6K 0 3

Здравей, Любов! Днес пак те срещам.
Завърнах се от дългия си път.
Сега готова съм да споделя със теб частица
от туй, що ти запали в мойта гръд.

Здравей, Любов! Днес пак те срещам,
а сякаш никога не съм си тръгвала от теб.
Заминах, себе си за да потърся,
както пътят верен търси се от скитник клет.

Здравей, Любов! Сега съм тук.
Готова ли си пак да ме приемеш
и всичко туй, що някога от теб отнех,
обратно пак за себе си да вземеш?

О, Любов, тъй силно те желая!
Копнея само мене да прегръщаш,
да ме изпиваш цялата с очи,
а после пак при мене жадна да се връщаш.

Сълзите си от вчера в шепи сбрани подарявам -
на теб Любов, единствена и тъй красива.
Себе си изцяло ще раздавам,
за да бъдеш отново щастлива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Божкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....