нмг (Надежда Маринова )
245 2094
26.03.2011 г., 16:52 ч.

* * * Здравей, Любов! 

  Поезия » Любовна
1159 0 16

 

* * *

 

Здравей, Любов!
Навън е зима.

Прозорецът ми зее.

Не вали.

Не знам къде съм...

още ли ме има...

но все едно...

Кажи ми как си ти. 


На мен ми е студено.

(Не, не плача.

Дори да плача... си е насаме.)

Навън е здрач.

Изгубвам се във здрача.

А ти, Любов, къде ли си...

Къде...


Да, трудно ми е -

лесно нараняваш.

За себе си не знам - кажи ми ти!

Разбрах, Любов, че другаде оставаш -

дано да продължиш и да летиш...


Защото те обичам.

И те искам.

Но искам също Ти да си добре.

(Да, знам какво е.

Сигурно ми стиска,

но няма как това да разбереш.)


Кажи, Любов, защо така е празно...

(В прозореца е цялата Луна.)

Зараза си, Любов.

Зараза.

Не знам дали крещя или мълча...


А някак е изпразнено и нямо.

(Изплаках ли годините си аз...)

Защо, Любов, си толкова измамна!?

Аз вярвам в мълчаливата ти страст.


Усещам я от километри разстояние.

Защо мълчиш? Не знам.

Ти знаеш ли, кажи!?

Наказваш ме със своето мълчание.

И искаш да ме няма ли...?

Кажи...!

 

 

 

 

 

© Надежда Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??