27.12.2015 г., 12:23 ч.

Здравей, стара любов! 

  Поезия » Любовна
736 0 4

Здравей, стара любов!

 

Моя стара любов, пак те срещам.

Закачлив поглед, но умъдрен,

ми предлага за същото нещо

да мълчим двама в летния ден.

 

За баналности с теб да говоря

и да искам, не мога. Прости!

Ще се смея, обсъждам и споря,

мисълта надалеч ще лети.

 

Възрастта във косите ни свети

и по челото бръчка пълзи,

а прикрити между редовете,

във очите таят се сълзи.

 

Ще си тръгнем със “Чао!” познато,

като ручеи два в планина,

текли заедно, само докато

всеки своя открил долина.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това тук ме смаза!!! В добрия смисъл на думата! Благодаря!

    Поздрави и Весели празници!
  • Права е Анастасия, миналото отминава и не може да бъде върнато същото. Но какво остава ако всяко отминало бъде забравено? Просто безпаметност. Защото всичко отминава и единственото което го запазва донякъде е спомена.
  • !!!!!!!!!!!!!!
  • Ще оцени този , който знае. Аз знам и ти казвам , че веднъж родила се любовта тя остава там надълбоко в очите и се показва понякога , когато някой спомен те връхлети. И в унисон с праниците нека вдигнем и една наздравица за онази любов , която ни се ще да изживеем поне още веднъж. Красив е стихът ти.!
Предложения
: ??:??