27.12.2015 г., 12:23 ч.
Здравей, стара любов!
Здравей, стара любов!
Моя стара любов, пак те срещам.
Закачлив поглед, но умъдрен,
ми предлага за същото нещо
да мълчим двама в летния ден.
За баналности с теб да говоря
и да искам, не мога. Прости!
Ще се смея, обсъждам и споря,
мисълта надалеч ще лети.
Възрастта във косите ни свети
и по челото бръчка пълзи,
а прикрити между редовете,
във очите таят се сълзи.
Ще си тръгнем със “Чао!” познато,
като ручеи два в планина,
текли заедно, само докато
всеки своя открил долина.
© Владимир Костов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Права е Анастасия, миналото отминава и не може да бъде върнато същото. Но какво остава ако всяко отминало бъде забравено? Просто безпаметност. Защото всичко отминава и единственото което го запазва донякъде е спомена.
-
!!!!!!!!!!!!!!
-
Ще оцени този , който знае. Аз знам и ти казвам , че веднъж родила се любовта тя остава там надълбоко в очите и се показва понякога , когато някой спомен те връхлети. И в унисон с праниците нека вдигнем и една наздравица за онази любов , която ни се ще да изживеем поне още веднъж. Красив е стихът ти.!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави и Весели празници!