Здравей, страннико с усмивка блага,

дойде да ме спасиш от самотата?

Защото примката се бавно стяга

и леко аз потъвам във тъгата!

От мъката ръцете са сковани

и едва долавям топлината!

И макар във сълзи очите ми облени,

аз пак успявам да ти видя красотата!

Сега си тук, не е студено,

в прегръдка топла се отпускам,

с очи поглеждам те смутено,

а сърцето във гърдите ми препуска!

Здравей, страннико с усмивка блага!

Поздравявам го възторжено и смело!

Преди отново със съня ми да избяга

и да прикрие следите си умело...