13.07.2011 г., 20:39

Зелена трева

757 0 2

 

 

 

Във зелена трева днес пристъпвам...

По следите ми тегне росата

и от ранния полъх потръпвам,

ала пак продължавам нататък...

 

По зелена трева към зората

днес вървя, но дали ще я срещна?

Тя е толкоз далече - оттатък,

гдето утро се ражда горещо...

 

На зелена трева съм полегнал

и с ухание тя ме обгръща...

Мракът вече над мене не тегне!

И не искам назад да се връщам...

 

11.07.2011

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....