Във зелена трева днес пристъпвам...
По следите ми тегне росата
и от ранния полъх потръпвам,
ала пак продължавам нататък...
По зелена трева към зората
днес вървя, но дали ще я срещна?
Тя е толкоз далече - оттатък,
гдето утро се ражда горещо...
На зелена трева съм полегнал
и с ухание тя ме обгръща...
Мракът вече над мене не тегне!
И не искам назад да се връщам...
11.07.2011
© Георги Ванчев Всички права запазени