13.07.2011 г., 20:39

Зелена трева

760 0 2

 

 

 

Във зелена трева днес пристъпвам...

По следите ми тегне росата

и от ранния полъх потръпвам,

ала пак продължавам нататък...

 

По зелена трева към зората

днес вървя, но дали ще я срещна?

Тя е толкоз далече - оттатък,

гдето утро се ражда горещо...

 

На зелена трева съм полегнал

и с ухание тя ме обгръща...

Мракът вече над мене не тегне!

И не искам назад да се връщам...

 

11.07.2011

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...