22.05.2009 г., 8:37 ч.
Зелената муха...
Ужасно е, когато влезе в къщи.
И как проникна? – питаш неразбрал.
Безпомощен пред кратките набези
върху блюда и нежния кристал…
А тя не спира – едра и зелена…
Със скорост на ракета вие стан.
Понякога и розите целува…
Преди да влезе – де ли е била?…
Отваряш и я гониш. Тя не вдява.
Във ъглите се крие и бръмчи.
След малко пак размазан лик подава.
Ръцете вдигаш. Нека да мърси.
На утрото забравил си за нея.
Че е влетяла с взлом. Че е била.
Изчезнала. Стопила се безследно.
Почистваш.
След зелената муха…
© Людмила Билярска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
По-страшното е - поразията, която оставят след себе си, Таня!
Поздрави и на теб!
---
Изчезват. Стопяват се и изчезват. Аз не използвам мухотрепки.
Радвам се да те видя, Краси! Изпращам ти своите поздрави!
----
Здравей, Стойна! Радвам се на посещението ти! Поздрави!
---
Благодаря ти за посещението и оценката, Пепър!
Поздрави! -
Много готино!
-
Много образно...чак една се разбръмча в главата ми...не, ето я на прозореца...сега ще види...Неее, пак трябва да ги мия!
Много хубаво пишеш Люси!
Привет! -
Люси, де ти е мухотрепката, къзъм?! Кеф ми е да те чета!!! Зем.
-
Да!
Страшни са тези мухи, особено ако влязат в главите ни!
Поздрав, Люси!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Прегръщам те!!!