sofia_air (Людмила Билярска)
181 658
22 мая 2009 г., 08:37

Зелената муха... 

  Поэзия
630 0 6

Ужасно е, когато влезе в къщи.

И как проникна? – питаш неразбрал.

Безпомощен пред кратките набези

върху блюда и нежния кристал…

А тя не спира – едра и зелена…

Със скорост на ракета  вие стан.

Понякога и розите целува…

Преди да влезе – де ли е била?…

Отваряш и я гониш. Тя не вдява.

Във ъглите се крие и бръмчи.

След малко пак размазан лик подава.

Ръцете вдигаш. Нека да мърси.

На утрото забравил си за нея.

Че е влетяла с взлом. Че е била.

Изчезнала. Стопила се безследно.

Почистваш.

След зелената муха…

© Людмила Билярска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти за пожеланията, Марина! Честит Празник и на теб, скъпа!
    Прегръщам те!!!
  • По-страшното е - поразията, която оставят след себе си, Таня!
    Поздрави и на теб!
    ---
    Изчезват. Стопяват се и изчезват. Аз не използвам мухотрепки.
    Радвам се да те видя, Краси! Изпращам ти своите поздрави!
    ----
    Здравей, Стойна! Радвам се на посещението ти! Поздрави!
    ---
    Благодаря ти за посещението и оценката, Пепър!
    Поздрави!
  • Много готино!
  • Много образно...чак една се разбръмча в главата ми...не, ето я на прозореца...сега ще види...Неее, пак трябва да ги мия!
    Много хубаво пишеш Люси!
    Привет!
  • Люси, де ти е мухотрепката, къзъм?! Кеф ми е да те чета!!! Зем.
  • Да!
    Страшни са тези мухи, особено ако влязат в главите ни!
    Поздрав, Люси!
Предложения
: ??:??