Зелените очи, които нямам
Зелените очи, които нямам
(на любимото ми човече)
Колко невзрачно,
колко случайно
в твойта представа стои
едно тайно
и мрачно
момиче със сини очи.
* * *
Нямам матова кожа
и странни зелени очи.
И дори грим да си сложа,
в мисълта ти все ще мълчи
момичето с черни къдрици
и магнетични зелени очи.
Косата черна да си направя,
цветни лещи да сложа дори,
аз знам, че за теб ще остана
все с руса коса и сини очи.
"Само външност не стига..." -
колко банално звучи...
Защо тогава все ти намига
момичето със зелени очи?
На ръст тя е малка,
и живее сякаш във сън.
Мисля си колко е жалко -
тя е всичко, което не съм.
И тя рисува като всички,
изкуство от нея струи,
като вас мисли в боички
и гледа през зелени очи.
Непринудено и естествено,
нещо витално в нея личи,
нещо и детско, и женствено,
нещо в зелените и очи.
И сякаш сред дим от цигара
в мисълта ти тя пак ще горчи.
Последна среща на някоя гара -
сън са били и зелените и очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Франческа Салиери Всички права запазени
