Ендериал (Димитър Попов)
51 69
23.03.2005 г., 15:41 ч.

Зелено 

  Поезия
903 0 2
Душата ми плаче, сърцето се къса,
миг след миг времето лети над нас,
душевна рана се разтваря пъстра.
Облаци черни изливат гнева си тоз час,
птиците клети обзел ги страхът,
търсят място де да се заврат,
но небето синьо - черно е сега за мойто Аз.
Кулите срутени с трясък
ще издигна над планински върхове.
Сърцето ми е като пясък –
него ще сглобя от земни плодове.
Разпиляващ нежен крясък
вятърът повя над умовете
и облаците разпиля навред,
отидоха си снеговете,
пролетта настъпва в строен ред.

© Димитър Попов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Абе мислех да е боен ред, ама по-добре строен Пък и бойните опстановки не са от най оптимистичните, а поне краят трябваше да е хубав
  • Аааа ама пролетта носи радост
    Ред си й е
Предложения
: ??:??