Зелено
Душата ми плаче, сърцето се къса,
миг след миг времето лети над нас,
душевна рана се разтваря пъстра.
Облаци черни изливат гнева си тоз час,
птиците клети обзел ги страхът,
търсят място де да се заврат,
но небето синьо - черно е сега за мойто Аз.
Кулите срутени с трясък
ще издигна над планински върхове.
Сърцето ми е като пясък –
него ще сглобя от земни плодове.
Разпиляващ нежен крясък
вятърът повя над умовете
и облаците разпиля навред,
отидоха си снеговете,
пролетта настъпва в строен ред.
миг след миг времето лети над нас,
душевна рана се разтваря пъстра.
Облаци черни изливат гнева си тоз час,
птиците клети обзел ги страхът,
търсят място де да се заврат,
но небето синьо - черно е сега за мойто Аз.
Кулите срутени с трясък
ще издигна над планински върхове.
Сърцето ми е като пясък –
него ще сглобя от земни плодове.
Разпиляващ нежен крясък
вятърът повя над умовете
и облаците разпиля навред,
отидоха си снеговете,
пролетта настъпва в строен ред.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Попов Всички права запазени
Пък и бойните опстановки не са от най оптимистичните, а поне краят трябваше да е хубав 
