Ендериал
51 резултата
Знаеш ли... вчера като се прибирах в автобуса имаше едно бебе. Невероятен сладур...
Винаги съм харесвал огромните им очи и... чистотата в тях. Имат най-неповторимия
поглед – сякаш те поглъщат, изпиват и веднага разбират какъв човек си...
Та въпросното бебешорче се заиграваше с мен от време на време, ...
  1462 
А тебе те няма...
Обичам да се разхождам... Няма значение на къде, просто ей така – да вървя без цел и без
посока. Всъщност понякога има цел, но целта не е мястото до което ще стигна, а самото вървене.
Разтоварващо е... десния крак пред левия после левия пред десния и така до безкрайност.
Вечер, ког ...
  970 
Виновен съм...
Всичко се случи един следобед. Бях леко отегчен и реших да се разходя край реката... бавния танц на водата с речните камъни и музиката на птиците слят с шума на развени клонки от вятъра... прекрасен е - за миг докосваш самото съвършенство на природата.
Та вървях си аз небрежно наслажд ...
  1208 
... някой който да ми каже добро утро,
някой с който да се усмихнем на слънцето, което всяка сутрин изгрява като ангел
над планината и за крила си има два пухкаво-бели облака...
... празнота
в душата... ...
  741 
някак си...
в търсене
лутане
забрава
заблуда ...
  1288 
(За тези които не знаят, Айкидо е бойно изкуство чиято цел е да победи пез да причини смърт или сериозно физическо нараняване, това е и истинската победа в бойните изкуства.)
Дърво –
спокоино поклаща листа,
от вятър развяни, в страни.
Вятър изви. ...
  683 
...
Поглед кратък ,
като миг безкраен –
всичко ли казва
или лъжи ни нашепва? ...
  609 
Странник скитащ из гората...
Гората – тъмна, мрачна и зловеща.
Той самия – мрачен и замислен,
пропускал сенките край него да минават.
Вървял така година-две – ...
  833 
Сърце
Той бе дребно човече, всъщност Кендер. На ръст тези същества бяха не повече от метър високи. Имаше заострени уши, уста и вежди, и издължени сини очи. Въпреки тази острота изражението му бе лъчезарно и приятно, предвеща ...
  1260 
Когато в живота успееш,
но нямаш дори един приятел;
Когато купиш си дрехи,
но няма кой да им се радва;
Когато всичко е твое, ...
  1145 
В празното пространство ще надзърна
там, където беше ти - засмяна.
Тихо песни за любов предеше,
чакаше да бъдем двама.
Мисълта ми все към теб летеше... ...
  1248 
Ядът е нещото, което бавно гроба ни копае, Да обърне всичко в нас, страстно той желае. Гневът ни движи я напред, я назад, Никога не ни се пречка, просто ни затрива. Явява се от нищо и ни праща в нечий ад. Вързани сме като роби - крачим във мъглата сива. Болест нечовешка по хората безсрамно ходи, Я н ...
  1070 
Бягай, препускай, тичай в галоп,
мисли си, мечтай, сънувай тоз блян;
Води се, мъчи се, заливай мечтите с потоп.
Порой от сълзи изливай засмян!
Смей се във мъка, смей се във щастие! ...
  1015 
За него казваха, че се е родил, за да търси. От момента, в който се роди, той започна своето търсене. Никога не спря да си задава въпроси и някак успяваше да намери отговорите им. Не се нуждаеше от някой, който да му казва: “Това е така!” или “Това не е така!”. Винаги намираше отговора някъде в себе ...
  1353 
Раздяла /Посветено/
Ах, колко е мрачно навън.
Дъждът по-враждебен, студен ,
как пронизва злобно като сън
странен кошмар – някак суеверен. ...
  977 
Все още обичам деня, когато безмълвно живея,
мигът, във който се раждам и с него залязвам,
както и вятъра, с който неспирно в живота се рея,
дори огън в душата могъщо изгарящ жадувам.
Все още обичам гората, в която неспирно препускам, ...
  1533 
Из небесата се понесе
една душа бездомна,
една душа самотна.
Вихрено да разнесе
своята любов със ветровете ...
  835 
И така, питам аз сега -
де да ходя в този тъмен час?
Облаци мрачни стопиха снега,
дъжд метежен изляха над нас.
Струпват се мрачни над мен ...
  825 
Спи мое дете,
заспи, забрави,
над тебе небе,
стига сълзи.
За тебе ще пеят, ...
  1361 
Пийвам си бира,
замислен за света,
с уста си свиря,
гледам във мига.
И що да видя във мига? ...
  1044 
"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..." Паисий (1762) О, неразумни юроде, поради что?! Нима България – страна на забрава – страна на поквара и на древна слава за тебе нищ ...
  1626 
Душата ми плаче, сърцето се къса,
миг след миг времето лети над нас,
душевна рана се разтваря пъстра.
Облаци черни изливат гнева си тоз час,
птиците клети обзел ги страхът, ...
  880 
Душата ще е чиста, листът пък червен
от кръв ще е пропит той ще е душа в душата
и здраво стиска шията на любовта
от нея хванат в безпощаден плен.
Здраво вкопчили се в смъртна схватка ...
  963 
Черно кат Смъртта бавно крачи тя към мен, неспирна е страстта, иска да ме вземе в плен. Ден след ден пристъпва, нощ след нощ ще ме зове! В бялата премяна тя настъпва, мене иска пак да окове! Иска роза да ми подари, нежно да погали моята душа, до сърцето тя да се докосне и кръвта ми да разгори, песен ...
  896 
Сянка гората днеска преброди
търсейки нещо красиво,
хиляди левги обходи,
но всичко бе диво.
Храсти прерови, тревите отвя, ...
  1223 
Мога да пиша за планината и врабците -
птици сладкодумни
и потоци пъстроструйни,
но много се повтарям,
като слънцето изгрявам. ...
  971 
Като стон на пеперуда
тихо във нощта шепти
пее нежно, сякаш луда,
а гласът й мощен пак ехти.
Глас напевен, всяка дума ...
  1191 
Стихче весело ще посветя,
но защо не знам;
с песен нежна ще изпратя,
но кого? И това не знам.
Може би щурците, ...
  1633 
Когато слънцето се ражда
и в гората бродя сам,
кога луната поглед не отмята
от стъпките ми блудни,
тогава ходя – знам. ...
  871 
Нека друг да те обича
планина за тебе да свали,
поглед нежен да ти врича
и езеро в небето да качи.
Стихове за тебе да нарича, ...
  1236 
Не, недей се гръмва!
Аз не ще го понеса,
а след туй ще се удавя!
Някак мога да те утеша,
усещам аз! ...
  891 
Да избягам аз не мога от съдбата,
да препускам, тъй, на воля из гората
планинските пътеки да преследвам
дъжд да брули моето лице.
Слънце не изгряло да догонвам ...
  1181 
Облаци черни над планината се спускат.
Облаци черни да я глътнат искат,
сякаш от пъкъла Сатаната ги изпрати –
влачат валма, кълбета разстила.
А ти?... ...
  957 
Приказна лейди в парка върви,
спира за миг – поглежда встрани,
а дървото до нея с листа й нашепва
своята песен и пее, и в очите я гледа.
Очи прекрасни с хиляди краски, ...
  1037 
Отварям книга сега
и мисля за вечни неща -
за изгряваща луна
в застинала сякаш река,
дървета и храсти зелени ...
  901 
Идвам от нищото,
седя си във нещото.
Безметежен в пустотата,
слял се със нещата
от огромното пространство ...
  1106 
Сянка във нощта,
пресича тъмния площад,
носител на смъртта
разхожда се във мрачен град.
Засвири нежната си песен, ...
  1116 
Споменът отдавна избледнял
за нежност малка, зажаднял.
На яве да излезе пак напира,
но нещо вътре го възпира.
Избива всичките прегради ...
  859 
Нощта притихнала
във ледения си сумрак;
луната нежно е затихнала -
стои на звезден праг.
Клоните надвесени над мен ...
  1141 
Купчина пръст,
грозно надига глава
от пръстта нейде в балкана,
злосторно вълкът извива за мъстта.
Луната - нейде над земята ...
  1120 
Предложения
: ??:??