Ветрецът си вие.
Сърцето ми бие.
Водата до плажа
тъй нежно го мие.

Заглеждам вълните.
Запълвам си дните
с красивите гледки.
С тях храня очите.

Докосвам земята
с гърба и главата
и с пръсти я галя.
Приемам благата.

Всичко природно
отвътре ме чисти.
Оставям свободно
да си ме разлисти.

Да ме изпълни изцяло
с всеки неин елемент.
Да ползва моето тяло
като неин инструмент.

Така мисля, че мога
безкрайно, безвремно,
да прекарам живота
в блаженството земно.