Душата е с различни имена

и винаги зарежда се с любов,

през всичките живени времена

разлиства се от благословен зов.

Дошла със срок и бегло проявление

изпратена да усвои надлежното ниво,

изпада често в нечовешко изумление

и шепне тихо: "Господи, защо?"

В морето от поквара и цинизъм

как точно да пребъде в чистота.

Втъкан в маската на вълчи реализъм

животът чезне с ненормални правила.

Душата ни приема тъй отдавна

сценарият с подредба на капан.

Будува или чезне в земна мярка,

но винаги задействана по план.

Тя влюбена в живота пак полита

през пламъци от чудна светлина.

Прекрасна, нежна, обичлива

дори ранена от своята мечта.