Земна пешка
Свенливо гълъб кацна на перваза.
Към мен гальовно гушка завъртя.
Виновно тишината ми проряза –
загука нежно и внезапно отлетя.
Трохичките, поръсени от мене,
небрежно не погледна той...
Стремеше се към синевата
с лъчистите звезди безброй...
А аз, непоетична земна пешка,
измислих приказка вълшебна.
Но в този свят вградена
по погрешка,
застинах в орбитата тленна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
