Земята под нозете ми припламна.
Вълна разсякох с бързината на делфина.
За да погубя хладнината ранна.
Дочаках слънце с плач на монахиня.
Земята под нозете ми припламна.
Сълза извезах. Под небе развях я.
Небе положих на жарава пъстрокрила.
Соната бях. От вещица изпята.
И пъстър свят от огнено ветрило.
Отвъд очите ми искрици заиграха.
Зрънце от вяра никне ми в душата.
А под нозете ми шамани преиграха
и ме понесоха със вятър в небесата.
Пустиня ме попари с нежни вопли.
Издишах леко и останах бездиханна.
Погубих хладнината и се стоплих.
Земята под нозете ми припламна...
Вдъхновено от Irfan-Откровение
http://youtube.com/watch?v=S8we8i7DC4M
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
Ама виж, картинката ич не й е тука мястото! Вярно, може да е само мое мнение, ама достатъчно аргументи имам в негова полза. 
