vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
22.05.2008 г., 9:04 ч.

Земята под нозете ми припламна. 

  Поезия
509 0 4

Вълна разсякох с бързината на делфина.

За да погубя хладнината ранна.

Дочаках слънце с плач на монахиня.

Земята под нозете ми припламна.

 

Сълза извезах. Под небе развях я.

Небе положих на жарава пъстрокрила.

Соната бях. От вещица изпята.

И пъстър свят от огнено ветрило.

 

Отвъд очите ми искрици заиграха.

Зрънце от вяра никне ми в душата.

А под нозете ми шамани преиграха

и ме понесоха със вятър в небесата.

 

Пустиня ме попари с нежни вопли.

Издишах леко и останах бездиханна.

Погубих хладнината и се стоплих.

Земята под нозете ми припламна...

 

                                       

 

                                Вдъхновено от Irfan-Откровение   

                                   http://youtube.com/watch?v=S8we8i7DC4M  

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно!Великолепно е!
  • Добре, Йоли, много добре! Ама виж, картинката ич не й е тука мястото! Вярно, може да е само мое мнение, ама достатъчно аргументи имам в негова полза. За справка - питай Райчето!

    Поздрави!

  • Хихи Ренка
    Ами като бях малка и баба ми ми казваше "Слагай си дрешките до главицата ,бабо, че ако преиграе земята да хукнеш да бягаш" Преигравам го разбирай като прекатурвам и премятам
  • !!!

    Дочаках слънце с плач на монахиня.
    Земята под нозете ми припламна.
    Прекрасен стих!
Предложения
: ??:??