Вълна разсякох с бързината на делфина.
За да погубя хладнината ранна.
Дочаках слънце с плач на монахиня.
Земята под нозете ми припламна.
Сълза извезах. Под небе развях я.
Небе положих на жарава пъстрокрила.
Соната бях. От вещица изпята.
И пъстър свят от огнено ветрило.
Отвъд очите ми искрици заиграха.
Зрънце от вяра никне ми в душата.
А под нозете ми шамани преиграха
и ме понесоха със вятър в небесата. ...