vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова) vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
2 191
May 22, 2008, 9:04 AM

Земята под нозете ми припламна.

  Poetry
675 0 4

Вълна разсякох с бързината на делфина.

За да погубя хладнината ранна.

Дочаках слънце с плач на монахиня.

Земята под нозете ми припламна.

 

Сълза извезах. Под небе развях я.

Небе положих на жарава пъстрокрила.

Соната бях. От вещица изпята.

И пъстър свят от огнено ветрило.

 

Отвъд очите ми искрици заиграха.

Зрънце от вяра никне ми в душата.

А под нозете ми шамани преиграха

и ме понесоха със вятър в небесата.

 

Пустиня ме попари с нежни вопли.

Издишах леко и останах бездиханна.

Погубих хладнината и се стоплих.

Земята под нозете ми припламна...

 

                                       

 

                                Вдъхновено от Irfan-Откровение   

                                   http://youtube.com/watch?v=S8we8i7DC4M  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Прекрасно!Великолепно е!
  • ananke (Радослав Смилков)
    ananke (Радослав Смилков)
    Добре, Йоли, много добре! Ама виж, картинката ич не й е тука мястото! Вярно, може да е само мое мнение, ама достатъчно аргументи имам в негова полза. За справка - питай Райчето!

    Поздрави!

  • vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
    vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
    Хихи Ренка
    Ами като бях малка и баба ми ми казваше "Слагай си дрешките до главицата ,бабо, че ако преиграе земята да хукнеш да бягаш" Преигравам го разбирай като прекатурвам и премятам
  • lips_of_angels (Ем)
    lips_of_angels (Ем)
    !!!

    Дочаках слънце с плач на монахиня.
    Земята под нозете ми припламна.
    Прекрасен стих!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0