Земята стара заговори
Земята стара заговори
във молитва пресвещена.
Заключени врати разтвори
към история нетленна.
Отрониха сълза полята -
най-горчивата в света
и погълна я земята,
скри я в своите недра.
Някога, в дълбока древност,
доблестен живя човекът.
С вяра и желязна ценност
бранеше света си крехък.
И земята, о, земята!
Тя му бе като сърцето.
Силна, вярна и богата,
беше с него там, където
чувствата му бяха бог,
вятърът - молитва чиста,
не бе животът тъй жесток
и душата бе лъчиста.
Земята стара заговори
за това, което беше.
И започна да се бори,
но човекът в подлост спеше...
във молитва пресвещена.
Заключени врати разтвори
към история нетленна.
Отрониха сълза полята -
най-горчивата в света
и погълна я земята,
скри я в своите недра.
Някога, в дълбока древност,
доблестен живя човекът.
С вяра и желязна ценност
бранеше света си крехък.
И земята, о, земята!
Тя му бе като сърцето.
Силна, вярна и богата,
беше с него там, където
чувствата му бяха бог,
вятърът - молитва чиста,
не бе животът тъй жесток
и душата бе лъчиста.
Земята стара заговори
за това, което беше.
И започна да се бори,
но човекът в подлост спеше...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Косева Всички права запазени
