Земята стара заговори
във молитва пресвещена.
Заключени врати разтвори
към история нетленна.

Отрониха сълза полята -
най-горчивата в света
и погълна я земята,
скри я в своите недра.

Някога, в дълбока древност,
доблестен живя човекът.
С вяра и желязна ценност
бранеше света си крехък.

И земята, о, земята!
Тя му бе като сърцето.
Силна, вярна и богата,
беше с него там, където

чувствата му бяха бог,
вятърът - молитва чиста,
не бе животът тъй жесток
и душата бе лъчиста.

Земята стара заговори
за това, което беше.
И започна да се бори,
но човекът в подлост спеше...