2 nov 2007, 15:09

Земята стара заговори

  Poesía
673 0 1
Земята стара заговори
във молитва пресвещена.
Заключени врати разтвори
към история нетленна.

Отрониха сълза полята -
най-горчивата в света
и погълна я земята,
скри я в своите недра.

Някога, в дълбока древност,
доблестен живя човекът.
С вяра и желязна ценност
бранеше света си крехък.

И земята, о, земята!
Тя му бе като сърцето.
Силна, вярна и богата,
беше с него там, където

чувствата му бяха бог,
вятърът - молитва чиста,
не бе животът тъй жесток
и душата бе лъчиста.

Земята стара заговори
за това, което беше.
И започна да се бори,
но човекът в подлост спеше...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...