3.08.2011 г., 20:00

Зима

1K 0 0

Зимата иде, сняг вали.
Тъмни нощи и мъгли,
улици, сковани от студа.
Сутринта е над гората - 
сняг вали - пухкав и студен,
шапки, шал и ръкавици
време да извадим.
Весели деца огласят
замръзнали пързалки.
Печки да запалим,
пламъци да светят.
Не ще да се стоплим,
студове безкрайни.
Пролет, Лято, Есен иде,
топъл дъжд вали,
кокичето цъфти.
Слънцето наднича зад облачето бяло,
вижда му се края, идат топли дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Онур Реджеб Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...