3.08.2011 г., 20:00

Зима

1K 0 0

Зимата иде, сняг вали.
Тъмни нощи и мъгли,
улици, сковани от студа.
Сутринта е над гората - 
сняг вали - пухкав и студен,
шапки, шал и ръкавици
време да извадим.
Весели деца огласят
замръзнали пързалки.
Печки да запалим,
пламъци да светят.
Не ще да се стоплим,
студове безкрайни.
Пролет, Лято, Есен иде,
топъл дъжд вали,
кокичето цъфти.
Слънцето наднича зад облачето бяло,
вижда му се края, идат топли дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Онур Реджеб Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...