Сняг се сипе вънка на парцали
и покрива тишината,
удря ме със ветрени кинжали
и разплита ми косата.
Студ през тънкото палто минава,
ледени са ми краката,
зимата на никой не прощава,
дори и на децата.
Топъл чай у нас ме чака, зная,
и прегръдката на мама,
на нас такъв си ни е обичая,
нищо, че съм вече аз голяма.
© Михаела Всички права запазени