Jan 19, 2013, 2:41 PM

Зима по шосето

  Poetry
896 0 1

Сняг се сипе вънка на парцали

и покрива тишината,

удря ме със ветрени кинжали

и разплита ми косата.

 

Студ през тънкото палто минава,

ледени са ми краката,

зимата на никой не прощава,

дори и на децата.

 

Топъл чай у нас ме чака, зная,

и прегръдката на мама,

на нас такъв си ни е обичая,

нищо, че съм вече аз голяма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...