Зима под синята смокиня

28.11.2006 г., 9:09 ч.

Поезия

575 0 0

Видях те да ме гледаш

там, под синята смокиня,

видях и онемях,

защото беше зима.

Ти бе така красив,

ти бе така нежен,

ти ме направи щастлива

само за един ден снежен.

Но всичко свърши в миг:

заминах надалеч,

стопи се и снегът,

а ти бе тъй далеч.

И няма синята смокиня,

и няма снажното момче,

и любовта замина,

и с нея моето сърце.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.