Зима под синята смокиня
706
0
0
Видях те да ме гледаш
там, под синята смокиня,
видях и онемях,
защото беше зима.
Ти бе така красив,
ти бе така нежен,
ти ме направи щастлива
само за един ден снежен.
Но всичко свърши в миг:
заминах надалеч,
стопи се и снегът,
а ти бе тъй далеч.
И няма синята смокиня,
и няма снажното момче,
и любовта замина,
и с нея моето сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Стоянова Все права защищены
