28 нояб. 2006 г., 09:09

Зима под синята смокиня 

  Поэзия
576 0 0

Видях те да ме гледаш

там, под синята смокиня,

видях и онемях,

защото беше зима.


Ти бе така красив,

ти бе така нежен,

ти ме направи щастлива

само за един ден снежен.


Но всичко свърши в миг:

заминах надалеч,

стопи се и снегът,

а ти бе тъй далеч.


И няма синята смокиня,

и няма снажното момче,

и любовта замина,

и с нея моето сърце.

© Марина Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??