Зимата и пролетта
Ти замина и аз останах сам. Слънцето угасна,
денят примря. Задуха вятър от северна
страна и обрули всички онези прелестни
цветя. От неговия леден дъх замръзвах
аз, очакващ пролетта с нейните топли дни
и прелестни цветя. И в онази зимна
сивота зърнах теб, завърнала се и носеща
ми пролетта. В този миг всичко разцъфтя
и стана пак щастлив за мен света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Иванов Всички права запазени
