Ти замина и аз останах сам. Слънцето угасна,
денят примря. Задуха вятър от северна
страна и обрули всички онези прелестни
цветя. От неговия леден дъх замръзвах
аз, очакващ пролетта с нейните топли дни
и прелестни цветя. И в онази зимна
сивота зърнах теб, завърнала се и носеща
ми пролетта. В този миг всичко разцъфтя
и стана пак щастлив за мен света.
© Мартин Иванов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
