Ти замина и аз останах сам. Слънцето угасна,
денят примря. Задуха вятър от северна
страна и обрули всички онези прелестни
цветя. От неговия леден дъх замръзвах
аз, очакващ пролетта с нейните топли дни
и прелестни цветя. И в онази зимна
сивота зърнах теб, завърнала се и носеща
ми пролетта. В този миг всичко разцъфтя
и стана пак щастлив за мен света.
© Мартин Иванов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
