Зимен мадригал
Във тази зимна половина
(с кафето вестника чета)
видях видение витринно -
на крачеща една мечта.
Така забързана, във шала
(навън да хукна бях готов),
тя беше лястовица бяла,
прозрение и благослов.
Като с криле, ефирно лека,
повя през тънкото стъкло
и текна в мислите пътека
по леденото й русло.
И вече втора половина
на зимата, във снежен ден,
на масата, пред таз витрина,
седя с кафе, усамотен.
Мечтата чакам да премине
отново с пъстрия си шал
и да ни пеят, край камина,
любовен, зимен мадригал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
честита нова година,Мечтателю
