Зимен Пирин
ЗИМЕН ПИРИН
Натрупан сняг и преспи страшни
покриват клек и езера,
а вятърът вихрушки прашни
през тях подгонил към върха...
Оголени - тук-там скалите
сред снежни бели козирки,
чернеят зъбери, орлите
се гонят с вихри и мъгли...
Надолу улеи се спускат
към бездни шеметни в дола -
през тях проправят път, препускат
фъртуните със сила зла...
Затрупани са езерата,
а портите – като стени,
пътечка във далечината
през тях опитва да върви...
Но блесва слънце и веднага
заискря Пирин цял в разкош
и кротнал вятърът поляга –
охлабил страшната си мощ...
събрани бездни и казани
през ръбове и върхове
приветстват слънцето, огряни -
почти докосват го с ръце!
....
Земя – различна и сурова,
но без преструвки, фалш и кал –
на мене ти ми даваш много,
а аз ти давам СЕБЕ ЦЯЛ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Власакиев Всички права запазени
