Зимен сън
Зимен сън
Наесен ми става
частичка по-розово,
бримка по-жълто.
Дори да вали,
дъждът се разпява
с езика си морзов,
и пак да нахълтам
ме кани, нали?
Нали не е сиво?
Нали не е кихащо?
Не е завито
от страх презглава?
Напротив -
от радост ронливо,
хихикащо,
с дъх на приканващо влажни дърва,
пропукващи в печката,
в розово, в жълто...
Потракващи.
Морзово.
Току-така.
И ето че някак сама
си покълна
и бързо подаде глава
пролетта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислава Генова Всички права запазени
