Зимен вятър
540
0
0
Зимен вятър кожата ми свива.
От студ свит съм на восъчно кълбо.
Напразно диря в спомените сила.
Заспивам бавно в снежното легло.
Смъртта докосва ме с дъха си леден.
Ледът се спира в моето сърце.
В гърди дълбоко хъхри стон последен.
В молитва сбирам треперещи ръце.
Уж се моля, ала светът проклинам,
че създал ме гол да мръзна на снега.
Че животът ми в борба премина,
а така и не дочаках пролетта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Всички права запазени
