Зимни картини
I
Буря зла в снежен шал бе увила
върховете в изящна дъга.
Аз катерех, но беше пленила
днес душата ми скрита тъга.
И снежинките кацат по мене –
на кристални цветчета – рояк,
а превалът виши се и стене
във усоите вятър горняк.
Крача тежко след малката диря,
тук трапосана малко преди –
по пътечката в ревнала сприя
следвам снежните вълчи следи.
II
Но ето го върхът. Лежи под мен
полузабравен кръгозор
и погледа си в този кратък ден
отправих в сетен взор
към селото, забило кълнове
всред разлюляните вълни
от хребети, долини, хълмове –
настръхнали и зли,
застинали преди години, сякаш
по някакъв вълшебен знак
и цялата си красота, размаха
Творецът влял е в тях.
III
Прощавам се с теб, мое скъпо
потулено малко селце.
Тук обич безкрайна прискътах
под твойто планинско небе.
Пребродил съм всички пътеки,
израстнах на тази земя
превърнала мъките в песни
и станала моя съдба...
Мъглата - безмълвно студена,
настъпва с вечерния мрак.
Снежинките кацат по мене,
кристални цветчета – рояк.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
