rudin (Иван Христов)
865 1445
31.12.2009 г., 0:07 ч.  

Зимни картини 

  Поезия » Пейзажна
1824 0 5

I

 

Буря зла в снежен шал бе увила

върховете в изящна дъга.

Аз катерех, но беше пленила

днес душата ми скрита тъга.

 

И снежинките кацат по мене –

на кристални цветчета – рояк,

а превалът виши се и стене

във усоите вятър горняк.

 

Крача тежко след малката диря,

тук трапосана малко преди –

по пътечката в ревнала сприя

следвам снежните вълчи следи.


II

 

Но ето го върхът. Лежи под мен

полузабравен кръгозор

и погледа си в този кратък ден

отправих в сетен взор

 

към селото, забило кълнове

всред разлюляните вълни

от хребети, долини, хълмове –

настръхнали и зли,

 

застинали преди години, сякаш

по някакъв вълшебен знак

и цялата си красота, размаха

Творецът влял е в тях.

 

III

 

Прощавам се с теб, мое скъпо

потулено малко селце.

Тук обич безкрайна прискътах

под твойто планинско небе.

 

Пребродил съм всички пътеки,

израстнах на тази земя

превърнала мъките в песни

и станала моя съдба...

 

Мъглата - безмълвно студена,

настъпва с вечерния мрак.

Снежинките кацат по мене,

кристални цветчета – рояк.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиви са зимните ти картини, Рудин, майсторски ги изографисва перото ти!
  • Хубаво е че се сещаш за родния дом, Иване!
    Никога не трябва да забравяме от къде сме тръгнали в този живот!
    Прекрасно пишеш - от сърце!
    Весели празници ти пожелавам!
    Бъди!
  • !!!*
    "Но ето го върхът. Лежи под мен"

    Щастлива нова година!
    Желая ти още много върхове
    да лежат в краката ти!
  • Благодаря, Виктор. И на теб ти пожелавам весела Нова година!
  • Прекрасно и тъжно си го изпял, Мъдри Човече!
    Поздрав и дано да ти е весело на Нова Година!!!
Предложения
: ??:??