I
Буря зла в снежен шал бе увила
върховете в изящна дъга.
Аз катерех, но беше пленила
днес душата ми скрита тъга.
И снежинките кацат по мене –
на кристални цветчета – рояк,
а превалът виши се и стене
във усоите вятър горняк.
Крача тежко след малката диря,
тук трапосана малко преди –
по пътечката в ревнала сприя ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация