Зимно

http://www.vbox7.com/play:8fb98c40

Вятърът събаря зимните листа със скреж от лен,

вятърът свири в ледени шушулки някъде дълбоко в мен,

мислите ми бродят в сиви светлини от пух,

образи улавям, слайдове с теб, сякаш ти си тук,

така топлината на твоето тяло сгрява ме в безкрая,

колко бавно ще изстиват мислите за теб, наистина  не зная.

Като тундра е опустяло мястото ти тук до мен,

само вятърът фучи необясним, сякаш нощ е, а е ден.

И мъждукат светлините в мъглата на града.

Чувствам се загубен в себе си, самичък в света.

В тази слабост силата да продължа напред намирам,

отчаянието светли чувства да роди, вместо да позирам,

в тази слабост силата се умножава и създава нужда,

да не пускам в мен студа, идеята за озлобление да ми е чужда.

Погледни напред, дълбоко  в очите мрачината,

зейнала е в тъмното, широка паст отворила е самотата.

Изправи се! Не допускай липсата да стане грях,

няма да бъдеш разбиран, ще разбираш тях.

Мълчанието с вкус на тревога мoделирай го в кутия,

а в кутията тревожна чувствата си ще завия.

Няма да се дам на яростта - от цунами отчаяние,

жалко е ако получиш самосъжалително послание...

А сега вятърът фучи и сваля зимните листа,

само скреж, увиснало небе и самота,

затворих чувствата си в кутия,

спомените си от теб ще ги измия.

За да срещна отново теб този път „на глас”,

на точното място, на точният астрален час,

да те прегърна до изтръпване - сливане в едно,

да ни съберат ветровете в на тайфун красивото око.

Ще те забравя,

за да те срещна непозната

в някой друг живот...