Някаква илюзия за път.
Път, след който нищо не остава.
Имаш ли спирачки да те спрат
да не настъпиш старата си рана?
И имаш ли очи да се кълнеш,
че ако те подхлъзне сантиментът
(като изгубен горски таралеж)
ти пак ще си останеш
в твойта лента?
Измислена проекция на път.
Двигателят е проверен.
В изправност.
Но всички кръстопътища растат
в очите ти на осъзнат удавник.
Студените прозорци ги красят
изрядните витражи снегострунни.
А спомените – луди плашила -
надигат рев под лакомите гуми.
Измачкана илюзия за път.
В главата ти отеква, че си глупав.
Не се изнизва с болката денят.
Стои си – смачкан таралеж на пътя.
© Елена Биларева Всички права запазени