По мен
се стичай
като
ручей,
с усмивките
на нежно
лято
и, сбрала
лястовиче
ято,
по мен
се стичай
и ме
обичай
като ручей -
в злато.
Със твоя
цвят, тъй
слънчогледен,
не ми
отнемай
всичко
свято!
Не ме
оставяй
толкоз
беден,
мой
ручей -
в необятно
злато...!
© Тони Главоногов Всички права запазени