severianin (Валентин Чернев)
417 677
17.04.2012 г., 14:12 ч.

Златино, Златино... 

  Поезия
822 0 13

ЗЛАТИНО, ЗЛАТИНО…

 

Златен дъжд злати полето,

чуваш ли, Златино?

В златна вечер от небето

капе златно вино.

 

Скрита в облака, прастара,

горе над комина,

свети златната пендара.

Виждаш ли, Златино?

 

Тъмна нощ в очите носиш,

устни - медовина,

през съня ми скиташ боса,

викаш ме, Златино…

 

Сладък плод си, зрял полека

в сенчеста градина.

Има ли към теб пътека?

Има ли, Златино?

 

Има! Но за мен е късно -

мойто време мина.

Някой друг ще те откъсне.

Някой друг, Златино!

 

И ще пие златно вино,

като те целува…

Само да е мъж, Златино,

инак - не си струва!

 

Само да е страст могъща,

да е грях пред Бога!

Пиша, а пелин преглъщам -

повече не мога…

 

Ах, къде сте, младост моя,

кипнали години,

че да видиш грях какво е!

Златино, Златино…

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Щастливка е тая ЗЛАТИНА ( дано да я има!).Коя жена не би се радвала на подобно посвещение?От него лъха такава страст....
  • Благодаря на всички! Желая ви светла нощ и сладки сънища...
  • Поздравления за чудесните стихове!
  • Хареса ми.
    Ще си позволя да сложа и едно за Калина тука, пък ако някой се разсърди и изпротестира, ще го изтрия. Номинална вариететност да има...

    Калину

    Една бе Калина...
    Но тя си замина.
    Поетът... остана да вие от глад.
    В стомаха му – топка.
    Сърцето му – в клопка.
    Душицата – зъзнеща в нощния хлад...

    Една бе Калина...
    Макар за мнозина
    да има стотици прекрасни жени...
    Поетът тъжеше,
    на нея държеше
    и в рими кълнеше безнейните дни...

    Къде си, Калино...
    Ти, моя камино,
    огнище, което ме топли насън...
    Не знаеш ли вече,
    че аз съм обречен
    за теб да горя като бъдника-пън...

    Къде си, Калино...
    Ах, гиди гадино,
    ти вместо сърце имаш буца от лед.
    След тази разлъка,
    разкъсван от мъка
    ще скитам – вовеки безумен аед...

    ПП: ellyst (Ели), може Елка - хубавелка, що пък тъкмо зелка...
  • Чувствено и много хубаво! Поздравления!
  • Харесах!
  • Ах, къде сте, младост моя, кипнали години, че да видиш грях какво е!
    Златино, Златино…
    Хареса ми!
  • Много хубав стих!Поздравления,Валентин!
  • Копнеж и страст тук издават младо сърце...
    Много красота в образа на Златина. И независимо от името й, всяка жена ще се почувства поласкана след прочита.
    Благодаря, Северянино!
  • Браво!
    Поздравления, Валентин!
  • Пф, а мен са ме кръстили Елка. Как се пише стих за жена с такова име, първата рима, която му идва на човек, е зелка.
    Много красиво, поздрав.
  • Ах, че ми хареса! Много страстен стих! Ама защо така "Ах, къде сте, младост моя, кипнали години, че да видиш грях какво е!". Знаеш ли колко млади юнаци има, а с лица безстрастни. Полуживи красавци! Но "само да е мъж инак не си струва! Така, че...Поздрав за творбата ти!
Предложения
: ??:??