Змей Горянин
В съня ми някой идва и ме люби.
Събуждам се с запалени гърди,
разтворена като желана книга,
пулсираща и влажна от мечти.
Таз нощ ще се престоря, че сънувам.
Звънче ще вържа, ще поръся прах
и тъмна във премала ще будувам
и ще го дебна, но ме хваща страх,
че може би, когато заловя го,
че миглите ми ръси със лъчи,
че ме кръщава в обич с нежни устни,
ще го позная и... ще отлети.
Събуждам се с запалени гърди,
разтворена като желана книга,
пулсираща и влажна от мечти.
Таз нощ ще се престоря, че сънувам.
Звънче ще вържа, ще поръся прах
и тъмна във премала ще будувам
и ще го дебна, но ме хваща страх,
че може би, когато заловя го,
че миглите ми ръси със лъчи,
че ме кръщава в обич с нежни устни,
ще го позная и... ще отлети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Петрова Всички права запазени
