16 февр. 2009 г., 00:42

Змей Горянин

1.2K 0 9
В съня ми някой идва и ме люби.
Събуждам се с запалени гърди,
разтворена като желана книга,
пулсираща и влажна от мечти.

Таз нощ ще се престоря, че сънувам.
Звънче ще вържа, ще поръся прах
и тъмна във премала ще будувам
и ще го дебна, но ме хваща страх,

че може би, когато заловя го,
че миглите ми ръси със лъчи,
че ме кръщава в обич с нежни устни,
ще го позная и... ще отлети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...