ЗМИЯТА В МЕН
Тя дълбоко е в мен спотаена
и кой ли от вас предполага,
че ако съм аз застрашена,
навън изпълзява веднага.
Езикът й остър, отровен,
не знае ни жал, нито прошка.
Наказва той всеки виновен
за умишлено сторена грешка.
Змията, де в мен е, не виждате,
но пази ме тя осторожно.
Внимавайте, не ме обиждайте,
да клъвне и вас е възможно!
© Юлияна Донева Всички права запазени