15.09.2016 г., 17:58

Змията в мен

1.1K 1 0

ЗМИЯТА В МЕН

Тя дълбоко е в мен спотаена

и кой ли от вас предполага,

че ако съм аз застрашена,

навън изпълзява веднага.

 

Езикът й остър, отровен,

            не знае ни жал, нито прошка.

Наказва той всеки виновен

за умишлено сторена грешка.

 

Змията, де в мен е, не виждате,

но пази ме тя осторожно.

Внимавайте, не ме обиждайте,

да клъвне и вас е възможно!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлияна Донева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....