....И  ако някога луната не засвети,
а небето в  облаци е потъмняло,
и ако сърцето нищо не усети,
то значи ли, че никога не е боляло?

 И  ако слънцето все някога угасне,
и в студ замръзнала ще е земята,
ако сълзата в безразличие прерасне,
то значи ли, че в лед ще е душата?

И ако помниш моята усмивка,
и безмълвието на вятъра във нощите,
на тялото ми всякоя извивка,
то значи ли, че влюбена си още?

И ако ме видиш някъде случайно,
и през рамото си плахо да надничаш,
и миналото, ако връщаш тайно,
то значи ли това, че ме обичаш?

 И  когато някога гласа ми спреш да чуваш,
и на гроба ми цветя все пак положиш,
на спомените докога ли ще робуваш
и няма ли начало с друг да сложиш?

И когато времето от паметта ти ме измие,
и  вещите ми станат тъй излишни,
то значи ли , че всичко мое ще изтриеш,
то значи ли, че вече ще съм нищо?