2.03.2016 г., 9:46  

Знаех за края и го очаквах

654 0 0

Седнах на чашка кафе -

нещо в мен крещеше,

раздираше ми душата.

Без да усещам -

дърпах дима от цигарата,

гледах със замъглен поглед

и ехидна усмивка -

безразлично всичко ми беше.

Знаех за края и го очаквах...

И точно сега, когато се смеех

сякаш празнувах -

очите ми станаха

страшно големи,

почуствах, че цялата изстивам,

но това беше за миг

До мен падна чаша, счупи се.

Стори ми се, че чувам

звъна на вашите чаши...

От съседната маса 

ме гледаха две порочни очи

на наконтено момиче

с насмешка в зениците.

Гледа ме продължително,

после извърна поглед

към съседната маса,

откъдето един господин

я следеше с очакване.

Тя бавно стана -

погледна ме още веднъж

и се усмихна.

Тогава почуствах,

че тези порочни очи

са разбрали за мисълта ми -

да забравя,

да изтрия,

да изстина,

да убия всичко у себе си,

което отчайващо

ме води към теб!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...