29.04.2009 г., 6:39

Знаеш го, нали...

942 0 8

 

 

 

Знаеш го, нали...

 


Душата ми, заровена в снега,
откри покоя на звездите,
искри и свети тази тишина
със твоя блясък във очите.
Прекършено е цветето,
захвърлено в калта.
И стъпките забързани
на отминаваща любов
една след друга
като сълзи в дъжда
се стичат по сърцето.
Никой не е готов
букета от мечти
с раздялата да украси.
Единствена си ти
тук, долу на Земята
и сред хиляди звезди.
Да, зная, че никога
докато смъртта ме приюти,
няма да зърна светлината
на тези изумрудени очи.  
Но толкова те обичам...
Знаеш го, нали!

 

2009-02-12

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аластор Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • mariniki (Магдалена Костадинова) - Любовта пее в сърцето ми. А аз записвам думите. Лесно е.
  • знае го...
    зная вече и аз, че пишеш изключиелно чувствено и красиво...
  • Elpida (Надя Стефано) - Благодаря. И все пак от думите ти личи, че нещо не е достатъчно, не е истинско...

    Ivy^J (Ива ) - "Обичаната" е точно толкова самотна, колкото и необичаната. А красивите стихове са една илюзия, която ни носи страдания...

    smile1 (Валка ) - "Прекрасно" е другото име на болката

    voda (Елица Ангелова) - Утре когато се събудиш, преди да са изгряли първине лъчи на Слънцето ще видиш снега и "Звездите на..." И ще видиш очите и...

    враната (Маргарита Василева)- Радвам се, че Ви е харесало. Благодаря.

    vicmark (Виктор Атанасов)- Разбира се че го знае. Но когато държим в ръцете си нещо, често го "изпускаме" от невнимание, или "загледани" в нещо друго.
    А изумрудените очи са "там, край морето"...Знаеш го, нали Прятелю! И погледа им е студен, понякога леден...

    Nella_gold (Нели )- Когато нещо ни харесва, разочарованието е близко. Или ще го счупим, или ще го разпилеем... Това е шега разбира се от "Законите на Мърфи".
    Благодаря за вниманието.
  • Красиво до безкрай! Блазе и на обицханата
  • Прекрасно!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...