Знаеш ли...
Знаеш ли как изгревът облива земята в лъчи
и как слънцето гали водата с огнените си пламъци?
Знаеш ли как залезът изгаря небето
и го прегръща с алена страст?
Знаеш ли голиатската ярост, с която вълните сломяват скалите,
или неутолимата жажда на вампира към жалката си плячка.
Знаеш ли геройската слава на Ахил, Зина или Тристан,
всичката бруталност на безмилостния Луцифер
и безпределния ужас на Армагедона,
край на всичко свято и демонично?
Знаеш ли неописуемата прелест на перфектно изваяната роза,
тъй нежна дори с кървави бодли по нея?
Може би знаеш...
Но не знаеш как безумно те желая
и как ликът ти си играе непрестанно с мислите ми болни.
Не знаеш сладките ти устни как измъчват всичко човешко в мен
и освобождават звяр свиреп, разкъсващ моята душа.
Не знаеш колко безпощадна е болката в мен
и как ми липсваш непрестанно.
Не знаеш, че без теб дните ми са мрачно черни,
а нощите превръщат се в мъртвешки прах.
Не знаеш, че всеки път, щом зърна красивия ти силует,
в мен се ражда мъртво щастие отново и отново.
Не знаеш как се сковават ръцете ми, ако прегърна друга,
как ме изгарят устните, ако не целуват теб,
как очите ми се мъчат и ридаят, ако ти не си пред тях
и колко остро е нежното ù докосване,
тъй като аз още виждам пръстите ти между моите...
Но се надявам поне да знаеш,
че сърцето ми за теб вечно ще бленува,
че любовта ми неуморно ще те следва,
и че ще те обичам безгранично до отвъд и след това...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислав Николов Всички права запазени
