26.12.2008 г., 19:50

Знаеш ли...? Не.

1.2K 0 1

Знаеш ли... отдавна ръката спря да пише,

изморена и ранена от други хорски интереси.

Осъзнавах с всеки ден, че преживяно трудно е да се опише,

когато най-трудно ми бе, се питах: Ти, музо, къде си?

 

Знаеш ли... отдавна се отказах винаги да вярвам,

че враг ще повярва в думите ти честни.

Днес още добро давам, но такова не очаквам.

Животът ме изпитва, задачите кога били са лесни?

 

Знаеш ли... отдавна спрях да плача,

когато някой без причина лошо ми направи.

Лоши много, гордост е след всичко прага да прекрача,

на дома, който заради "добри" приятели грешницата без колебание остави.

 

Знаеш ли... в злобните очи намирам

силата след спъване да се изправя.

И истината винаги в себе си откривам.

Дори да искам лошите за миг добри да мога да направя!

 

Знаеш ли... че вече свикнах,

че някой на добрия пак ще каже  лош.

Знаеш ли... че без нищо тръгнах,

а вече имам всичко... и безстрашие от приятелския нож!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миряна Венелинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...