26 дек. 2008 г., 19:50

Знаеш ли...? Не.

1.2K 0 1

Знаеш ли... отдавна ръката спря да пише,

изморена и ранена от други хорски интереси.

Осъзнавах с всеки ден, че преживяно трудно е да се опише,

когато най-трудно ми бе, се питах: Ти, музо, къде си?

 

Знаеш ли... отдавна се отказах винаги да вярвам,

че враг ще повярва в думите ти честни.

Днес още добро давам, но такова не очаквам.

Животът ме изпитва, задачите кога били са лесни?

 

Знаеш ли... отдавна спрях да плача,

когато някой без причина лошо ми направи.

Лоши много, гордост е след всичко прага да прекрача,

на дома, който заради "добри" приятели грешницата без колебание остави.

 

Знаеш ли... в злобните очи намирам

силата след спъване да се изправя.

И истината винаги в себе си откривам.

Дори да искам лошите за миг добри да мога да направя!

 

Знаеш ли... че вече свикнах,

че някой на добрия пак ще каже  лош.

Знаеш ли... че без нищо тръгнах,

а вече имам всичко... и безстрашие от приятелския нож!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миряна Венелинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...