Знаеш ли съдба... колко мразя
нощите самотни!?
Знаеш ли кажи!
Колко самотата ми тежи.
И защо макар и с хора,
сутрините будя се с умора?
Знаеш ли съдба, орист моя,
слънчева невесто... непрогледна тъмнина,
тъжна хубавице моя, ти неверна звездна самота.
Знаеш ли съдба!?
Колко мразя нощите самотни.
© Ангел Всички права запазени