Знам, че след мен друго ще бъде,
знам, че след мен друг ще дойде.
Знам, че тогава за мен ще си спомняш,
и знам, че тогава със мене ще бъдеш!
Защо си ми ти тогава - когато ме няма,
защо съм ти аз, когато съм тъй далече?
Защо времето с нас подигра се
и защо животът на двама ни изсмя се?
Съдбата - нея да я намесваме, няма;
силите в нас - това е съдбата, но
сила над живота - съдбата няма.
Сами ние сме сила над всичко!
Няма виновни за нашата участ -
ние самички държим юздите -
Накъдето погледнем, натам ще потеглим,
някога и някъде там ще бъдем !
© Благовест Цветанов Всички права запазени