Знам, чакаш ме
Отдавна знам, за мен, че си създал
в сърцето си дворец от идеали,
светулки и цветчета си постлал
върху килим от спомени заспали.
Покрил си с бял, копринен балдахин
леглото от препускащи копнежи.
В градината ухае на жасмин,
самото слънце сякаш сипе нежност.
Отдавна свети тънкият кристал
на чаши две, с пенливо вино пълни.
На себе си ли беше обещал,
че ще ме чакаш, даже да не съмне?
И аз пристигнах, с вятъра крилат.
Навярно да се срещнем ни е време,
но питам се, в реалния ни свят
ще бъдеш ли готов да ме приемеш?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
