ЗНАМ КАКВО ОСТАВА
... сив, денят набърчи вежди, сякаш кътник го боли,
чайки чепкат мокри прежди – сури повесма мъгли,
чорлави фъндъци пяна мъкне мръсната вълна,
Господ сякаш тегли с брана тежки буци светлина –
плажът скърца и се кърти,
стрива пясъка на сол,
колко рождества и смърти изпроводих – сам и гол,
от безмълвните лефери учих се – да дишам тих,
именцето си – Валерий! – всуе нивга не мълвих,
чист, през почести и слава, в злато – купчинки боклук,
знам какво след мен остава – ...