Знам те
Знаеш ли, чух те?
Всеки път те чувам, прекрасно!
Разбирам те, знаеш ли?
Всеки път те рзбирам. Напълно!
Чакаш ли отговор?
Или, просто така си говориш,
пълниш времето,
отърсваш плещите от бреме?
Няма, как да знаеш,
какво си мисля нататък...
Продължавам ли твоите думи?
Дали не ги хвърлям в боклука?
Или ги слагам в рамки,
на скрина със спомени,
за да ги наблюдавам,
когато сърдито мълчиш?
Сега, нищо не казвай!
Вече имам, толкова много от теб...
Искаш ли малко от мен?
Вземи! И просто мълчи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
