Jun 13, 2017, 1:13 PM

Знам те

  Poetry
466 0 3

Знаеш ли, чух те?
Всеки път те чувам, прекрасно!
Разбирам те, знаеш ли? 
Всеки път те рзбирам. Напълно!
Чакаш ли отговор?
Или, просто така си говориш,
пълниш времето,
отърсваш плещите от бреме?
Няма, как да знаеш,
какво си мисля нататък...
Продължавам ли твоите думи?
Дали не ги хвърлям в боклука?
Или ги слагам в рамки,
на скрина със спомени,
за да ги наблюдавам,
когато сърдито мълчиш?
Сега, нищо не казвай!
Вече имам, толкова много от теб...
Искаш ли малко от мен?
Вземи! И просто мълчи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нямаш проблеми, тайнствено момиче! Обичам да черпя и без повод
  • Rocker, не може просто така да взимаш, трябва да черпиш после,
  • А аз си взех малко от стиха! Поздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...